1436-о заседание на Комитета на Министрите на Съвета на Европа, 8-10 юни 2022 г. (формат „Права на човека“) Станев срещу България Наблюдение на изпълнението на решенията на Европейския съд Относими документи DH-DD(2021)367, DH-DD(2022)456, CM/Del/Dec(2021)1406/H46-8

 

Приложение	Дело	Решение от	Окончателно на	Индикатор за класификация
36760/06	СТАНЕВ	17/01/2012	Голямо отделение	Комплексен проблем

Описание на делото

Това дело[1] се отнася до незаконното настаняване на жалбоподателя, страдащ от психично разстройство, в дом за социални грижи (нарушение на член 5, параграф 1, буква д)). Съдът е установил, че настаняването, разглеждано като мярка за социално подпомагане, не е било в съответствие с изискванията на вътрешното законодателство, тъй като властите не са поискали съгласието на жалбоподателя. Настаняването не е отговаряло и на условията, определени в практиката на Съда относно задържането на лица, страдащи от психични разстройства. Съдът е установил също така липсата на правно средство за защита, за да се оспори законосъобразността на настаняването (нарушение на член 5, параграф 4) и липсата на право на обезщетение (нарушение на член 5, параграф 5). 

Съдът е установил и нарушение на правото на жалбоподателя на достъп до съд (нарушение на член 6, параграф 1) поради невъзможността му пряко да подаде искане до съда за отмяна на ограниченото му запрещение. Той е препоръчал на държавата-ответник, съгласно член 46, да приеме общи мерки, които да позволят на лицата, които са частично лишени от дееспособност, да имат пряк достъп до съд, за да поискат възстановяването й.

И накрая, той е констатирал проблем с нечовешките и унизителни условия на живот до 2009 г.[2] и с липсата на ефективно средство за защита в това отношение (нарушения на членове 3 и 13).

Състояние на изпълнението на решението

Индивидуални мерки: на 1288-ото си заседание (юни 2017 г.) (формат „Права на човека“) Комитетът прие, че допълнителни индивидуални мерки след смъртта на жалбоподателя не са необходими.

Общи мерки:

1)     Условия на живот в домовете за социални грижи и вътрешноправни средства за защита в това отношение

- Последно разглеждане от Комитета: при последното си разглеждане през юни 2021 г. (1406-о заседание , формат „Права на човека“) Комитетът отбеляза с интерес ангажимента на властите да закрият всички социални домове до 2035 г. и да осигурят алтернативни грижи за лицата, страдащи от психични разстройства, и поиска информация за закриването на домовете с най-сериозни проблеми по отношение на условията на живот, както и за предприетите мерки за подобряване на условията на живот в социалните институции, които не са планирани за незабавно закриване. Той поиска също така информация за вътрешноправните средства за защита.

- Публично изявление относно България на Комитета за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание ("КПИ"): На 4 ноември 2021 г. КПИ публикува публично изявление относно България във връзка с положението на лицата, настанени в социални домове и психиатрични болници. Той е подчертал, наред с другото, все още ужасяващото ниво на хигиена в някои социални домове и че в един от посетените домове лица с психични разстройства и умствени увреждания са били намерени изоставени в мръсни спални помещения и в условия, които могат да бъдат описани единствено като нечовешки и унизителни. Той също така е подчертал, наред с другото, недостига на персонал и ресурси, което е довело до невъзможност да се осигури на уязвимите ползватели на услуги достойнството и помощта, които те заслужават.[3]

- Мерки за подобряване на условията на живот: В последния адендум към плана за действие, представен на 31 март 2022 г. (DH-DD(2022)456), властите потвърждават ангажимента си да закрият всички съществуващи специализирани институции за възрастни с увреждания до 2035 г. в изпълнение на Националната стратегия за дългосрочна грижа и нейните планове за действие. Закриването на девет от общо 161 заведения и създаването на 100 нови социални услуги, предвидени в плана за действие за периода 2018-2021 г., е напреднало. Извършва се индивидуална оценка на 900 обитатели. Планът за действие за периода 2022-2027 г. предвижда закриването на 41 институции до 2027 г. Около 753 млн. български лева са предвидени за създаването на 348 нови услуги за 5220 души. Част от инвестициите ще бъдат използвани за подобрения в съществуващите домове. Общинските власти са получили препоръки за подобряване на условията на живот в съществуващите домове и в момента се подготвя наредба за качеството на социалните услуги.

- Последни становища на НПО и отговор на правителството: В съвместните си становища от 25 април, 2 и 10 май 2022 г. (DH-DD(2022)495-rev, DH-DD(2022)531 и DH-DD(2022)547) Фондация "Валидити" - Център за застъпничество за хора с психични разстройства, Фондация "Кера", Мрежата на независимите експерти, Българският хелзинкски комитет и Български адвокати за правата на човека посочват, че вместо да развива услуги в общността, правителството използва наличните средства за изграждане на нови институции (групови домове, често изолирани от общността и настаняващи голям брой лица[4] ), което води до трансинституционализация, а не до деинституционализация. В отговорите си от 4 и 12 май 2022 г. правителството посочва, че в момента са налични редица услуги, базирани в общността, или тяхното развитие е в ход, успоредно със социалните услуги за резидентна грижа. 

- Средства за защита: Властите представиха през 2021 г. някои примери от скорошната съдебна практика, за да покажат, че общият иск за непозволено увреждане по Закона за задълженията и договорите е бил използван за претендиране на обезщетение при лоши условия на живот в социални институции. Оттогава не са установени нови примери.

2)     Настаняване в институция

 

- Последно разглеждане от Комитета: Комитетът отбеляза като положителни правилата за подпомагане на лицата под ограничено запрещение при вземането на информирани решения за сключване на договори за услуги за резидентна грежа, но поиска информация, наред с другото, относно процедурите, прилагани в случаите, когато те могат да бъдат временно възпрепятствани да изразят валидно съгласие за доброволно настаняване или прекратяване на настаняването.

Освен това той отбеляза, че съдебното поставяне на лица под пълно запрещение като цяло осигурява необходимите гаранции, но поиска информация дали е необходимо да се въведат правила, които да позволяват на съдиите да настаняват такива лица в противоречие с тяхната воля, за да се избегнат рискове за живота или здравето им. Той поиска също така информация, наред с другото, относно допълнителни гаранции при прекратяване или преразглеждане на законосъобразността на настаняването на лица под пълно запрещение.

- Общи правила за доброволнотонастаняване в институция: Понастоящем настаняването в институции е уредено в Закона за социалните услуги от март 2019 г. (наричан по-долу "Законът от 2019 г."), който забранява принудителното настаняване в институция или друг вид "резидентна грижа" по отношение на пълнолетни лица.[5]

- Доброволно настаняване на лица под ограничено запрещение: Властите отново подчертават, че настаняването на лица под ограничено запрещение е само доброволно, че не се издава принудителен акт на административен орган, че тези лица не са принудени да оспорват настаняването и могат свободно да прекратят настаняването си.

Освен това властите предоставят информация за участието на лицата под ограничено запрещение в предварителната оценка на потребностите и в изготвянето на предложение за ползване на социални услуги. Те се позовават на разпоредби, съгласно които доставчиците на социални услуги могат да предоставят на съответното лице специализирана подкрепа, за да му се даде възможност да разбере определена информация и да изрази желанията си. Освен това властите посочват, че лицата под ограничено запрещение не са с тежки увреждания и имат интелектуален и психически капацитет да изразяват волята си. Дори ако теоретично може да възникне ситуация, в която те временно да не могат да изразяват волята си, Законът от 2019 г. не разрешава тяхното "принудително настаняване". Задължителното настаняване и лечение в медицинско заведение е възможно само по силата на Закона за здравето.[6]

- Доброволно съдебно настаняванена лице под пълно запрещение: Властите отново подчертават, че настаняването на лица под пълно запрещение, за което се взема решение от съда, се основава на желанието на съответното лице, което има предимство пред мнението на настойника. Съдът трябва да проучи волята на съответното лице, включително с помощта на експерти. Той може да уважи искането, само ако няма възможност за грижи в домашна среда или в общността.

Властите заявяват, че не подкрепят въвеждането на правила за съдиите да настаняват лицата под пълно запрещение в противоречие с тяхната воля, за да се избегнат рискове за живота или здравето им, като посочват разликата между социалната услуга за резидентна грижа и задължителното лечение по Закона за здравето.

Освен това органите посочват, че прекратяването на настаняването също се урежда от принципа на доброволността[7] . По тяхно мнение, тъй като доброволното съдебно настаняване на лица под пълно запрещение не представлява лишаване от свобода, не са необходими гаранции относно прекратяването му или проверката на неговата законосъобразност, като например пряк достъп до съд или периодичен съдебен контрол. Освен това процедурата за редовно актуализиране на оценката на потребностите и индивидуалните планове, извършвана от доставчиците на услуги, следва да се разглежда като адекватен механизъм за редовна проверка на състоянието и потребностите на лицата.

Що се отнася до съдебната практика, Секретариатът отбелязва, че по принцип националните съдилища полагат усилия да проучат желанията на засегнатите лица и да ги изслушат. Наличните решения обаче показват също, че само в някои ситуации съдилищата могат да установят желанията на лицата, чието настаняване се иска. В голям брой решения е взето решение за настаняване, въпреки че съдът не е бил в състояние да установи волята на лицето, главно поради сериозни здравословни проблеми. В малък брой решения, главно от 2017 г. и 2018 г., съдилищата са взели решение за настаняване на лица в социална услуга за резидентна грижа въпреки несъгласието на засегнатите лица. 

- Временно настаняване по административен ред на лица под пълно запрещение[8]: Властите се позовават на административни проверки от януари до септември 2021 г., при които не са установени нарушения на едномесечния срок, в който дирекциите за социално подпомагане трябва да подадат искане за настаняване до районния съд. На дирекциите за социално подпомагане е изпратено циркулярно писмо, в което се посочва нуждата от спазване на едномесечния срок. Агенцията за социално подпомагане упражнява ежемесечен контрол върху спазването на сроковете. Властите посочват и примери от съдебната практика, които показват, че исканията за настаняване се подават в срок.

- Обезщетение за нарушаване на правото на свобода: Законът за отговорността на държавата и общините за вреди ("ЗОДОВ") позволява да се претендира обезщетение за вреди, причинени от: (i) незаконосъобразни действия на държавни или общински органи и длъжностни лица; (ii) в случай на задържане в нарушение на член 5 от Конвенцията. Властите не разполагат с информация тези средства за защита да са били използвани за предявяване на претенции за вреди, свързани с ползването на социална услуга за резидентна грижа.

- Последните становища на НПО и отговорът на правителството: В своите становища от 2022 г. (вж. по-горе) петте неправителствени организации посочват, че липсата на развити услуги в общността в България води до невъзможност за хората с увреждания да напуснат институциите. В съдебната процедура по настаняване много съдилища не проучват начините, по които съответните лица общуват, и не им осигуряват "процесуални улеснения", като например посредници или медиатори, за да се изразяват. В случаите, когато съдилищата правят това по изключение, поради липсата на система за подкрепа в общността в много региони, те трябва да избират между това да оставят лицата да живеят на улицата или да ги настанят в институция. Освен това лицата, настанени в социални заведения, продължават да бъдат държани в помещенията на доставчика на услугата без право да ги напускат сами без разрешение или без да бъдат придружавани от член на персонала. Правителството не се съгласява с това, като подчертава доброволния характер на социална услуга за резидентна грижа.

3)     Пътна карта от август 2021 г.

През август 2021 г. правителството прие пътна карта за изпълнение на решенията на Европейския съд, в която се предвижда, наред с другото, разглеждане на мерки до декември 2022 г. за изпълнение на решението по делото Станев.

На първо място, тя предвижда процедура за изследване на волята на лице под ограничено запрещение, което може временно да бъде възпрепятствано да изрази валидно съгласие за доброволно настаняване или за неговото прекратяване.

Второ, пътната карта предвижда изготвянето на предложения за законодателни изменения по отношение на лицата, поставени под пълно запрещение, включително: i) за допълнителни гаранции, че тези лица винаги се изслушват от съдия, при необходимост с помощта на експерти; ii) за специална процедура, когато настаняването е против волята на лицето и има за цел да се избегнат рискове за здравето или живота; iii) за допълнителни гаранции по отношение на прекратяването или преразглеждането на законността на настаняването на лице под пълно запрещение, като например директно сезиране на съда и периодичен съдебен контрол върху настаняването (ако то е постановено за максималния период от три години); iv) в случаите когато разглеждането на молбата за настаняване по съдебен ред отнема повече време от предвиденото в закона и ако не са взети предвид желанията на лицето.

На трето място, пътната карта предвижда като алтернативни мерки въвеждането на вътрешноправно средство за защита или анализ на съдебната практика по отношение на общия иск за непозволено увреждане или исковете по ЗОДОВ.

4)     Пряк достъп до съд за лица под ограничено запрещение за възстановяване на тяхната дееспособност [отмяна на запрещението]

- Последно разглеждане от Комитета: Комитетът отбеляза със задоволство прекия достъп до съд, от който сега се ползват лицата, поставени под ограничено запрещение, за да поискат възстановяване на тяхната дееспособност [отмяна на запрещението].

- Последните становища на НПО и отговорът на правителството: Петте НПО твърдят, че поради липсата на подкрепено вземане на решения по отношение на лица със сериозни затруднения, достъпът до съд за възстановяване на тяхната дееспособност [отмяна на запрещението] не е ефективен. Правителството подчертава, че прекият достъп до съд на такива лица по никакъв начин не е обусловен от каквато и да е схема за подкрепа.

Анализ на Секретариата

Общи мерки

С оглед на нарушенията, установени по делата Станев и Стефан Станков, изискваните мерки за изпълнение на решенията следва да предотвратяват нарушения, свързани с лоши условия на живот; настаняване в социален дом без валидно съгласие или адекватни гаранции за законосъобразност и съдебен контрол; липса на достъп до съд, за да се поиска отмяната на ограниченото запрещение, и липса на вътрешноправни средства за защита. Въпреки че ефективната деинституционализация или подкрепата за независим живот или подкрепено вземане на решения със сигурност биха могли да допринесат за процеса на изпълнение, прилагането на стратегии в тези области е извън обхвата на настоящите решения и не може да бъде предмет на наблюдение от страна на Комитета.

1)     Условия на живот в домовете за социални грижи и вътрешноправни средства за защита в това отношение

Критикуваните от Съда условия на живот в домовете за социални грижи са съществували преди около 15 години, като в решенията си Съдът отбелязва известно подобрение на условията от 2008-2009 г. нататък. Въпреки това условията, описани от КПИ в публичното му изявление след периодичното му посещение в България през 2021 г., показват, че въпреки наблюдението на Комитета по този въпрос, проблемите не са били решени, откакто решението по делото Станев е станало окончателно преди десет години, което е сериозно обезпокоително.

Комитетът би могъл да призове властите спешно да предприемат мерки за решаване на най-сериозните проблеми, свързани с лошите условия на живот и физическото неглижиране в домовете за социални грижи, установени от КПИ или от заинтересованите страни на национално ниво, включително увеличаването на броя на персонала, за да се избегне пълното физическо неглижиране на уязвимите обитатели на домовете, и решаването на сериозните хигиенни проблеми във всички институции за социални грижи, които понастоящем все още функционират в страната. Ако до края на декември 2022 г. не бъде представена информация за приемането на такива мерки, Комитетът би могъл да възложи на Секретариата да подготви проект на междинна резолюция за следващото разглеждане на делото Станев.

Освен това властите следва да представят своята оценка дали домовете от "семеен тип", по-специално тези, които са изградени на същия терен като домовете за социални грижи, разположени в отдалечени места, също са засегнати от проблеми, свързани с лоши условия на живот, физическо неглижиране на уязвимите обитатели, липса на професионални занимания и развлекателни дейности и недостиг на подходящо обучен персонал.

Органите следва също така да представят своята оценка на очакваните резултати от краткосрочните и средносрочните мерки, предвидени за трайно преодоляване на проблемите с лошите условия на живот и физическото неглижиране на уязвимите обитатели, включително необходимостта от осигуряване на достатъчно персонал, за да се избегне физическото неглижиране. Те следва да представят и своята оценка за това как тяхната стратегия, която очевидно позволява изграждането на домове от "семеен тип" на същия терен като съществуващите отдалечени домове за социални грижи, би могла да бъде жизнеспособно решение за предотвратяване на нарушенията на член 3 от Конвенцията, предвид рискът от повтарящи се проблеми на неглижиране поради евентуална липса на квалифициран персонал в отдалечените места.

Накрая, те следва отново да бъдат приканени да информират Комитета за възможностите, с които разполагат лицата, настанени в институция, да получат подобрение на условията си на живот, както и да информират Комитета за консолидирането на съдебната практика относно компенсаторните средства за защита.

2)     Настаняване в домове за социални грижи

-       Мерки за предотвратяване на нарушенията, свързани с незаконосъобразността или липсата на съдебен контрол на настаняванията

Властите изразяват позиция, че някои искания в решенията на Комитета от юни 2016 г., юни 2017 г. и юни 2021 г., които се отнасят до настаняване на лица под пълно запрещение и на лица под ограничено запрещение, временно неспособни да изразяват волята си, не попадат в обхвата на изпълнението, най-вече защото реформите са направили настаняването в социален дом само доброволно или защото решението е ограничено само до лица под ограничено запрещение (за подробности вж. техните планове за действие и бележките от предишното разглеждане на делото от Комитета).

Въпросите, зададени от Комитета, описват редица ситуации, които, макар и да не са идентични с тези, с които са се сблъскали жалбоподателите, изглежда вероятно да възникнат поради начина, по който е формулирана и прилагана на практика законодателната рамка за настаняване. По-конкретно Комитетът е поискал повече яснота относно: (i) процедурите при ситуации, при които лице под ограничено запрещение може временно да бъде възпрепятствано да изрази валидно съгласие за доброволно настаняване или прекратяване на настаняването; (ii) специфични правила за ситуации, при които може да се наложи съдиите да вземат решение за настаняване в противоречие с волята на лице под пълно запрещение, за да се избегнат рискове за живота или здравето му; (iii) допълнителни гаранции за прекратяване или преразглеждане на законосъобразността на настаняването на лица под пълно запрещение, като например възможност за директно сезиране на съда за прекратяване на настаняването или за периодичен съдебен контрол на настаняването (ако настаняването е постановено за максималния срок от три години). Властите обясняват, че не са необходими допълнителни гаранции, тъй като лицата от тези категории могат да бъдат настанени само доброволно.

В този контекст следва да се отбележи, че в докладите на КПИ се споменават ограничения за напускане на домовете за социални грижи без разрешение и принудително връщане,[9] въпреки че според закона съответните лица трябва да могат свободно да напускат институцията. Освен това вътрешната съдебна практика показва, че често съдилищата намират за невъзможно да установят волята на лицето под пълно запрещение по отношение на настаняването, поради сериозните му здравословни проблеми. В някои решения съдилищата разрешават настаняване и против волята на съответното лице - избор, който изглежда е в отговор на дилемата между това да се оставят тези лица да живеят на улицата или да бъдат настанени в институция (както се посочва и в становищата на НПО). В такива ситуации настаняването не може да се счита за доброволно от гледна точка на Конвенцията и следователно ще изисква гаранции по член 5 от Конвенцията.

Поради това не изглежда, че отговорът на властите относно функционирането на правната рамка дава пълна и достатъчно изчерпателна картина, тъй като изглежда съществуват обстоятелства, при които не може да се счита, че уязвимите лица са дали съгласие за настаняване. Следователно изглежда, че са необходими допълнителни гаранции за предотвратяване на подобни нарушения на член 5 от Конвенцията.

Освен това рамката, насочена към предотвратяване на нарушенията на член 5, трябва да може да предотвратява и непосредствените рискове за живота или здравето на уязвимите лица (както по отношение на лицата под пълно, така и по отношение на лицата под ограничено запрещение). Задължителното лечение по Закона за здравето, на което се позовават властите, изглежда не даварешения във всички ситуации, тъй като може да не е приложимо (ако няма риск лицата да извършат престъпление)[10] или адекватно.

Накрая следва да се отбележи, че пътната карта на властите от август 2021 г. предвижда мерки, които са предназначени да отговорят на трите ситуации, установени от Секретариата (вж. по-горе за подробности относно пътната карта).

С оглед на гореизложеното Комитетът би могъл да отбележи, че за да се направи задълбочена оценка на позицията на властите по отношение на евентуални допълнителни мерки, свързани с нарушенията на член 5, параграфи 1 и 4, изглежда необходимо своевременно да се предостави информация за резултата от обсъжданията, предвидени в пътната карта за 2021 г., както и да се отговори на повдигнатите по-горе въпроси.

Що се отнася до положителните развития, правилата за подпомагане на лицата под ограничено запрещение при вземане на решение за сключване на договор за настаняване, допълнително разяснени от властите, изглежда са в състояние да осигурят адекватно подпомагане на тези лица, да взимат информирани решения, както и да дадат възможност за правилна оценка на волята им. Освен това, що се отнася до гаранциите, свързани с настаняването по административен ред, новопредоставената информация изглежда показва, че засегнатите лица разполагат своевременно с достъп до съдебно разглеждане на временното настаняване и поради това не изглеждат необходими допълнителни гаранции.

-       Обезщетение за настаняване в нарушение на правото на свобода

Изглежда, че ЗОДОВ не е бил използван на практика като средство за защита за получаване на обезщетение в случай на настаняване, извършено в нарушение на правото на свобода. Властите биха могли да бъдат поканени да представят преглед на националната практика или допълнителен анализ, за да покажат, че съществува средство за обезщетение в такива ситуации.

3)     Пряк достъп до съд за лица под ограничено запрещение за възстановяване на тяхната дееспособност [отмяна на запрещението]

Новопредставената информация (включително в последното становище на НПО) не поставя под съмнение факта, че лицата под ограниченозапрещение разполагат вече с пряк достъп до съд, за да поискат възстановяване на своята дееспособност [отмяна на запрещението], както се изисква от решението по делото Станев.

Осигурено финансиране: ДА

 

Решения

Представителите на министрите

1.         припомниха, че настоящото дело се отнася до незаконното настаняване на жалбоподателя, страдащ от психично разстройство, в дом за социални грижи, липсата на правно средство за защита за оспорване на законосъобразността на настаняването и липсата на право на обезщетение, невъзможността жалбоподателят да поиска пряко от съда да отмени ограниченото му запрещение, както и нечовешките и унизителни условия на живот в дома за социални грижи и липсата на ефективни средства за защита в това отношение;

По отношение на условията на живот в домовете за социални грижи

2.         с оглед на сериозната загриженост, изразена от КПИ в неотдавнашното му публично изявление относно, наред с другото, лошите условия на живот и физическото неглижиране на лицата, настанени в институции за социални грижи в България, призоваха властите спешно да приемат мерки за решаване на най-сериозните проблеми, свързани с лошите условия на живот, включително да увеличат броя на персонала, за да избегнат ситуации на пълно физическо неглижиране на уязвимите обитатели, както и да решат сериозните хигиенни проблеми; приканиха ги да представят своята оценка дали домовете от "семеен тип", по-специално тези, които са построени на същия терен като отдалечените социални домове, са засегнати от подобни проблеми; 

3.         приканиха властите да представят своята оценка на очакваните резултати от краткосрочните и средносрочните мерки, предвидени за трайно преодоляване на проблемите с лошите условия на живот и физическото неглижиране на уязвимите обитатели, включително необходимостта от осигуряване на адекватни нива на персонала, за да се избегне физическото неглижиране; приканиха ги да представят своята оценка дали разрешаването на изграждането на домове от "семеен тип" на същия терен като съществуващите отдалечени социални домове би могло да бъде жизнеспособно решение за предотвратяване на нарушенията на член 3, като се има предвид рискът от повтарящи се проблеми с неглижирането поради евентуална липса на квалифициран персонал;

4.         отново приканиха властите да предоставят информация за средствата за защита за подобряване на условията на живот, с които разполагат лицата, настанени в социална институция, и да информират Комитета за консолидирането на съдебната практика по отношение на средствата за обезщетение;

По отношение на останалите нарушения

5.         отбелязаха със задоволство, че правилата за подпомагане на лицата под ограничено запрещение при вземането на решение за сключване на договор за настаняване, допълнително разяснени от властите, изглежда са в състояние да осигурят адекватно подпомагане на тези лица при вземането на информирани решения и възможност за правилна оценка на волята им; отбелязаха също така с интерес, че информацията, предоставена от властите, изглежда показва, че лицата, подлежащи на настаняване по административен ред, разполагат своевременно с достъп до съдебно разглеждане на временното настаняване и че следователно не са необходими допълнителни гаранции в това отношение;

6.         отбелязаха, че за да се направи задълбочена оценка на позицията на властите по отношение на възможните допълнителни мерки, свързани с нарушенията на член 5, параграфи 1 и 4, изглежда необходимо да се предостави информация за резултата от обсъжданията, предвидени в пътната карта от 2021 г., свързани с изпълнението на решението по делото Станев, както и да се отговори на точките, посочени в анализа на Секретариата; също така ги приканиха да предоставят преглед на националната практика или допълнителен анализ, за да се покаже, че съществува средство за обезщетение в случай на настаняване, осъществено в нарушение на правото на свобода;

7.         приканиха властите да предоставят преди края на декември 2022 г. информация за мерките, предприети за справяне с най-сериозните проблеми, свързани с лошите условия на живот, включително сериозното физическо неглижиране и сериозната липса на хигиена, и решиха да възобновят разглеждането на това дело най-късно на заседанието през март 2023 г.; възложиха на Секретариата да подготви проект на междинна резолюция за разглеждане на това заседание при липса на информация за приемането на такива мерки.