CCPE(2016)1Prov

Strasbourg, 28 January 2016

CONSULTATIVE COUNCIL OF EUROPEAN PROSECUTORS (CCPE)

1.              Does the prosecution service in your country work strategically with ensuring quality in the work of prosecutors? If yes, how is that done?

Every year by 30 April the Prosecutor General submits to the Supreme Judicial Council a Report on the application of the Law and on the activities of the Prosecution Office and the investigating bodies. The report is to be adopted by the SJC and presented in the Parliament.

It includes analysis of various activities of the PO, evaluation (as well of the work on specific types of crimes) measures, proposals and strategic priorities. This influences the focus of the work for the next period.

For example: After setting the priority on the organised crime and corruption  the appellate prosecutors and the head of the specialized appellate prosecution office shall provide the Prosecutor General with summarized information on the investigations of the relevant district. In those reports similar analysis on the work of prosecutors is carried out and findings about the identified problems and possible solutions are exposed

The Supreme Cassation Prosecution analyses and summarizes the important practice of courts and prosecutors' offices, prepares and drafts methodological guidelines and instructions. After their approval by the Prosecutor General they are made available for all prosecutors.

Based on the needs the PO develops every year an internal training program – in addition to training program of the National Institute of Justice.

2.              Which criteria are considered crucial in your country for securing the highest quality and efficiency of the work of prosecutors: their independence, impartiality, human and material resources, conditions of work etc.? Please briefly describe.

Independence and impartiality and on the other hand - high level of expertise. accountability  of the prosecutors and  predictability of their decisions  are seen as criteria to guarantee the quality of the performance of the PO.

The personnel in the Prosecutor's Office of the Republic of Bulgaria are sufficient. In part of the prosecutor's offices the material working conditions require some improvement.

3.              Are there any indicators, formal or informal, used in your country in order to assess the quality and efficiency of the work of prosecutors, for example, the number of cases considered, the length of the consideration, the complexity of the cases considered etc.? Please briefly describe.

Cases are  distributed inside judicial bodies on the basis of the random selection principle through electronic assignment following the sequence of their intake. Additionally, the Supreme Judicial Council approved in 2014 Rules for measuring the workload of prosecutors' offices and individual workload of prosecutors and investigators were approved. They are based on the time factor for the consideration of the acts, and bonification system, depending on the complexity of case.

4.              Is there a formal or informal procedure for evaluation of the work of prosecutors, how often it is evaluated, by whom, and with what consequences? Do the prosecutors have the right to raise formal or informal objections to the results of the evaluation and to its consequences?

The evaluation of the work of individual prosecutors is carried out through their appraisal by the Supreme Judicial Council. The appraisal procedure is carried out for the purpose of acquiring tenure and periodically - every four years after a previous appraisal, until completion of 60 years of age. It is conducted on the basis of the prescribed in the law criteria and indicators by a special commission, which supports the SJC. The conclusion of the commission can be objected. On the basis of the appraisal an aggregate assessment is adopted by the Supreme Judicial Council.

The Law envisages possibility for assessment of the work of the prosecutors by the Inspectorate at the Supreme Judicial Council. It is authorized to check the arrangements made for the institution and progress of prosecution and investigation case files, the disposal thereof within the established time limits, as well as to analyze and summarize the cases assigned to the prosecutors. In case of violations in the discharge of the powers, the Inspectorate is entitled to alert the administrative head of the PO and the Supreme Judicial Council and to propose the imposition of disciplinary sanctions.

5.              As regards the fight against organised crime and terrorism, are there any specific conditions, criteria, procedures or indicators created for prosecutors in your country in order to:

         - facilitate their work?

         - evaluate their work?

With an amendment to the Criminal Procedure Code in 2011 Specialized Criminal Court, respectively Specialized Prosecutor's Office was set up, assigned to hear cases of crimes, committed by organized criminal groups, and specifically mentioned crimes, committed by persons, associated with such groups. With new amendments to the same Code in 2015, these Court, respectively the Specialized Prosecutor's Office, were assigned to deal with all cases related to terrorism and financing of terrorism. 

The investigations of the cases falling within the jurisdiction of the Specialized Criminal Court are carried out by investigators in the investigation department of the Specialized Prosecutor's Office; investigating officers appointed by an order of the Minister of Interior and investigating customs inspectors appointed by an order of the Minister of Finance, upon the proposal of the director of the Customs Agency.

The above mentioned Rules for measuring the workload of prosecutors' offices and individual workload of prosecutors and investigators were approved[1]are applicable for the prosecutors and foe the investigating magistrates in the Specialized Prosecutor's Office.

6.              Are there in your country recent legislative reforms to fight more effectively against organised crime and terrorism and how are these reforms seen in relation to the quality and efficiency of the work of prosecutors? Please briefly describe.

The involvement of the Specialized Prosecutor's Office and the Specialized Criminal Court in the cases of terrorism in 2015 is presented in p.5 above.

In 2015 additional  provisions in the Penal Code relating to terrorism  were implemented, including criminalization of border crossing with the purpose  to participate in the commission of a terrorist activity.

7.              Do you consider that current international conventions, as well as international organisations, like Eurojust, Europol and Interpol, are sufficient to effectively fight against organised crime and terrorism?

The international conventions are considered as a crucial factor for amending and harmonizing the Bulgarian national penal and other legislation with in the field of combating the organized crime and terrorism. The organizations like Eurojust, Europol and Interpol support the work of prosecutors, and providecontribution to a betterefficiency in the fight against organized crime and terrorism. One of the biggest advantages, ensured by those odganisations is  the direct contact between prosecutors and agents from various  countries, when such communication is necessary.

8.              What are the major challenges in your country as regards the quality and efficiency of the work of prosecutors and, in particular, their fight against organised crime and terrorism?

- Unmodern penal legislation;

- The use of continuously developing technological tools in the preparation and commission of the offenses, respectively for communication between  crime-involvedpersons;

 - Untimely (in some cases) execution of the requests for legal assistance;

 - Migrant flow and its relationship with organized crime.

ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

Чл. 2. Органите на съдебната власт се ръководят от Конституцията и от принципите, установени в този закон.

Чл. 3. При постановяване на своите актове съдиите, прокурорите и следователите се основават на закона и на събраните по делото доказателства.

Чл. 4. Органите на съдебната власт изпълняват функциите си безпристрастно.

Чл. 5. (1) Гражданите и юридическите лица имат право на информация за работата на съдебната власт.

(2) Органите на съдебната власт са длъжни да осигуряват откритост, достъпност и прозрачност на действията си по реда на този закон и на процесуалните закони.

(3) Органите на съдебната власт осъществяват взаимодействие с органите на законодателната и изпълнителната власт за всестранна и пълна защита правата на гражданите и юридическите лица и реализиране на наказателната политика на държавата.

Чл. 6. При осъществяване на дейността си съдиите, прокурорите и следователите са политически неутрални.

Чл. 7. (1) Всеки има право на справедлив и публичен процес в разумен срок и от независим и безпристрастен съд.

(2) Гражданите и юридическите лица имат право на съдебна защита, която не може да им бъде отказана.

(3) При условия и по ред, определени със закон, гражданите могат да получат правна помощ, която се финансира от държавата.

Чл. 8. (1) Органите на съдебната власт прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнасят.

(2) При осъществяване на функциите на съдебната власт, както и при заемане на длъжности в органите на съдебната власт, не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Чл. 9. (1) Разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм., бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Принципът на случайния подбор при разпределението на делата в съдилищата се прилага в рамките на колегиите или отделенията, а в прокуратурата и Националната следствена служба - в рамките на отделите.

ЧЛ. 30 ВСС:

9. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) ежегодно анализира и отчита степента на натовареност на органите на съдебната власт;

10. (доп. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г., изм., бр. 32 от 2011 г., в сила от 19.04.2011 г.) извършва атестиране на съдиите, прокурорите, следователите, на административните ръководители и техните заместници в предвидените от закона случаи съобразно критерии, определени с наредбата по чл. 209а;

11. води и съхранява кадровите дела на съдиите, прокурорите и следователите;

12. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) одобрява Кодекс за етично поведение на българските магистрати и Етичен кодекс на съдебните служители;

13. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) изисква и обобщава на всеки 6 месеца информация от съдилищата, прокуратурата и от Националната следствена служба за тяхната дейност;

14. изготвя и внася в Народното събрание до 31 май обобщен годишен доклад за своята дейност и дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет, както и годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор;

Чл. 54. (1) Инспекторатът:

1. проверява организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените органи;

2. проверява организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела, както и приключването на делата в установените срокове;

3. анализира и обобщава делата, които са приключени с влязъл в сила съдебен акт, както и приключените преписки и дела на прокурорите и следователите;

4. при противоречива съдебна практика, установена при осъществяване на дейността по т. 3, сигнализира компетентните органи за отправяне на искане за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;

5. при нарушения, установени при осъществяване на дейностите по т. 1 - 3, сигнализира административния ръководител на съответния орган на съдебната власт и Висшия съдебен съвет;

6. прави предложения за налагане на дисциплинарни наказания на съдии, прокурори, следователи и административни ръководители на органите на съдебната власт;

Чл. 244. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) В съдилищата и в прокуратурите по преценка на Висшия съдебен съвет въз основа на степента на натовареност на съответния орган на съдебната власт може да има съдебни помощници и прокурорски помощници.

Чл. 245. (1) За съдебен и прокурорски помощник се назначава лице, което отговаря на изискванията по чл. 162 и е издържало конкурс за съдебен служител.

(2) Кандидатите се назначават по реда на класирането им от конкурсната комисия.

Чл. 246. (1) Съдебните помощници се назначават от административния ръководител на съответния съд.

(2) Прокурорските помощници се назначават от главния прокурор или административния ръководител на съответната прокуратура.

Чл. 246а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) (1) Съдебните помощници подпомагат съдиите при изпълнението на техните функции. Съдебните помощници изпълняват и други задачи, възложени им от председателя на съда, от неговите заместници, от председателите на отделения или от други съдии.

(2) Прокурорските помощници подпомагат прокурорите при изпълнението на техните функции. Прокурорските помощници изпълняват и други задачи, възложени им от съответния административен ръководител или от неговите заместници.

Чл. 249. (1) Националният институт на правосъдието осъществява:

1. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) задължително първоначално обучение на кандидатите за младши съдия и младши прокурор;

2. (доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) поддържането и повишаването на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите, на държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията, съдебните помощници, прокурорските помощници, съдебните служители, на инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието и на други служители от Министерството на правосъдието.

(2) Към Националния институт на правосъдието има учебно-информационен център, който организира дистанционно обучение и извършва проучване и изследване на съдебната практика, включително на практиката по администриране на правораздаването, за нуждите на обучението.

Чл. 261. Висшият съдебен съвет може да реши определени курсове да са задължителни за съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители в случаите на:

1. повишаване в длъжност;

2. назначаване за административен ръководител;

3. специализация.