1. Повишаването на ефективността и качеството на публичните услуги, предоставяни от съдебната система, по-специално по отношение на очакванията на служителите на правосъдието и ползвателите, е централен елемент от дейността на Европейската комисия за ефективност на правосъдието (CEPEJ). Работната група по качеството на правосъдието (CEPEJ-GT-QUAL), наред с другото, има задача да "изготви конкретни решения за лицата, определящи политиката в дадена област, и за съдилищата с цел подобряване организацията на съдебната система", както и за доброто функциониране на последната, включително от материална и логистична гледна точка.

2. Целта на този документ е да предостави референтна рамка, която може да бъде полезна за администраторите и вземащите решения при изграждането на нови съдебни сгради или преустройството на старите сгради. Тези насоки се прилагат за всички клонове на правосъдието.

3. Комисията за ефективност на правосъдието смята, че е от съществено значение планирането за изграждане или реновиране на съдебни сгради да бъде изготвяно по начин, който да гарантира предоставянето на висококачествено правосъдие, като се вземат под внимание очакванията на ползвателите.

4. По-специално, от особена важност за тези помещения е гарантирането на спокойствието, необходимо за съдебните дебати. Съответно, съдебните сгради имат специфични характеристики, които се различават от тези на административните сгради.

5. Публичният достъп до правосъдие трябва да бъде улеснен чрез подобряване на достъпността на съдебните сгради, по-специално за лицата с намалена подвижност. Достъпът на ползвателите до информация чрез информационни технологии трябва да се насърчава. Следващата цел е да се осигурят добри условия на труд на съдебните служители. Важно е също да се постигнат мерки за сигурност, съизмерими с естеството на съответните рискове.

6. Конструкцията на съдебните сгради трябва, също така, да позволи конкретно упражняване на правото на защита или правата на задържаните.

7. Настоящият документ предлага поредица от насоки за идентифициране на факторите, които трябва да бъдат взети под внимание, с оглед подобряване на качеството на предоставяната публична услуга и удобствата при обслужване на обществеността.

8. Този документ е изготвен от Работна група по качеството на правосъдието (CEPEJ-GT-QUAL) на Комисията за ефективност на правосъдието (CEPEJ) въз основа на работен документ, изготвен от Gilles Accomando и Michel Perchepied (научни експерти, Франция).

1. ПОЛИТИКА ЗА НЕДВИЖИМИТЕ ИМОТИ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СЪДЕБНИТЕ СГРАДИ

1.1 Изясняване на ситуацията с недвижимите имоти

9. Това предполага, като първи етап, опис на съдебните сгради, последван от оценка на възможностите за тяхното адаптиране към нуждите.

10. Съставянето на опис на съществуващите сгради ще позволи да се създаде база данни с недвижими имоти, която да съдържа следната информация:

- Основни характеристики: адрес, статус, собственост, данни от имотни регистри, дата на построяване, конструкция, брой етажи и т.н.

- информация за планирането: приложими разпоредби, изисквания за защита, сервитутни права и т.н.

- Площ (земя, сгради)

- Начина на тяхната употреба

- Персонал

11. Следващият етап е да се направи оценка на състоянието на тези недвижими имоти от техническа, регулаторна, икономическа и функционална гледна точка.

12. Техническата оценка ще включва преглед на различните компоненти на сградите, за да се определи тяхното състояние и колко време може да се очаква да издържат (стени и покриви, техническо оборудване, вътрешно и външно оформление); регулаторната оценка трябва да установи състоянието на сградата от гледна точка на нормативните изисквания, които трябва да бъдат спазени по отношение на помещенията, отворени за обществеността (достъпност за хора с увреждания, здраве и безопасност, физическа охрана); икономическата оценка трябва да се съсредоточи върху разходите, свързани с наеми и данъци, комунални услуги, поддръжка и оперативни разходи; и функционалната оценка трябва да анализира географската и урбанистичната среда на сградата, нейната обща организация, обществените зони, зоните, запазени за ползвателите и обезопасените зони.

13. Тези оценки трябва да се извършват чрез посещения в сградите, запитвания към управляващите съдилищата и събиране на финансови данни и референтни документи във връзка с функционирането на сградата. Оценките могат да бъдат допълнени с тематичен одит в съответствие с приоритетите, които са били идентифицирани.

14. Резултатите от оценката ще бъдат добавени към базата данни.

1.2 Прогнозни анализи на дейността

15. Този анализ ще се основава на план за организация на съдилищата и всички изменения, които могат да бъдат планирани. Комисията за ефективност на правосъдието изготвя насоки за създаване на съдебна карта (CEPEJ (2013)7Rev1). С цел да се постигне най-добър компромис между дейността на съдилищата и близостта до ползвателите трябва да бъдат взети предвид следните фактори: гъстота на населението, размера на съдилището; брой на делата и географско местоположение.

16. Тази редакция на съдебната карта трябва да се основава на цели, насочени към подобряване на достъпа до правосъдие, ефективността, подобряване на специализацията или подобряване на цялостното значение, с оглед на показателите за постигнатите резултати. Тези показатели са от различни видове: финансови, като например разходите за правосъдие на един жител, достъп до правосъдие, като например брой на съдилищата на един жител и резултатите от дейността (продължителността за обработване на множество висящи дела). Те могат също така да бъдат качествени, с показатели на удовлетвореност сред ползвателите на съда.

17. Общите перспективи по отношение на функционалните тенденции в организацията на съдилищата, трябва да бъдат включени, когато са известни - например реорганизация на компетентността между съдилищата.

18. Където няма промени в съдебната карта, се прилага определяне на нивата на целевия персонал и следователно теоретичната площ, необходима в средносрочен и дългосрочен план, въз основа на статистически данни за броя на персонала и дейността на съда, както и на демографски прогнози.

19. Тези симулации могат да се извършват с помощта на различни географски таблици, в зависимост от наличните демографски прогнози.

20. Методът може да се подобри, за да се разграничат тенденциите в категориите персонал или по типа на съда.

1.3 Изготвяне на общ план за недвижимите имоти

21. Чрез включването на параметрите, получени от оценката на сградите и недостига между съществуващите и теоретични площи, е възможно да се идентифицират приоритетните действия, които трябва да бъдат предприети по отношение на недвижимите имоти.

22. Върху тези обекти могат да бъдат извършени по-подробни предпроектни проучвания и задълбочени технически одити, за да се определи и въведе графикът на работа и да се оценят свързаните с това разходи.

2. СТРОИТЕЛСТВО ИЛИ РЕМОНТ: ИЗБОРЪТ, КОЙТО ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВИ

2.1 Критерии за избор

2.1.1 Очаквани бъдещи дейности

23. След анализа на прогнозната дейност, от съществено значение е да се прецени дали съществуващите площи могат да задоволят нуждите. Ако те не могат, следователно ще бъде необходимо или да се построи нова сграда или да се разшири вече съществуващата.

2.1.2 Групиране на различни обекти на едно място

24. Групирането на различни съдилища в един обект предвижда подобряването на достъпа на гражданите до публичните услуги на правосъдието. Това, също така, ще позволи оптималното използване на общите пространства.

25. Общата площ на съдилищата в един град или населено място впоследствие ще бъде значително намалена в случай на групиране в съдебен комплекс на всички съдилища в сравнение с град или населено място, които имат отделна сграда за всеки съд.

26. В зависимост от традицията на съдилищата във всяка държава, ако някои съдилища имат своя специфична идентичност, тогава заемането на различни обекти не е задължително да представлява пречка за достъпа до правосъдие.

27. Групирането на различни съдилища заедно често налага изграждането на нови сгради. Още повече концепцията за такива сгради е по-сложна тъй като те трябва да могат да се използват за решаване на наказателни дела, свързани с довеждането на задържани лица, които трябва да преминават през специални обезопасени маршрути.

2.1.3 Състояние на сградата

28. Техническата оценка на сградата е ключов фактор. Когато извършената дейност се отнася до самата конструкция на сградата, сравнението между разходите за обновяване и нова сграда би създало благоприятни условия за последното.

29. Трябва да се извърши подробен технически анализ на възможностите за повторна употреба на сградата, заедно с архитектурно, икономическо и функционално проучване за осъществимост.

2.1.4 Възможности за адаптиране

30. Съдилищата често се помещават в сгради с историческо значение и като такива са защитени от правила, ограничаващи промените, които могат да бъдат извършени.

31. Доколкото адаптирането на стари сгради - стаи с високи тавани, широки коридори и т.н. - към новите изисквания на правосъдието може да бъде технически възможно, това би могло да доведе до допълнителни разходи по отношение, както на строителството, така и на употребата.

2.1.5 Местоположение

32. Съдебните сгради често са разположени в центровете на градовете, където рядко има място за разширяване на сградата. В допълнение, цената на земята често е значително по-висока.

33. Изграждането на нови сгради предполага придобиване или наличност на големи площи земя, които често могат да бъдат открити само в райони, разположени извън градските центрове. При избора на обект е важно да се помисли за перспективите за развитие на градската среда в средносрочен и дългосрочен план за града и засегнатите квартали: преместване на притегателни полюси, промяна на транспортните мрежи и градоустройствените планове. Отличните транспортни връзки и близостта до зони за обществено паркиране са от особено значение.

2.1.6 Поддържане на непрекъсната работа на съдилищата

34. Обновяването предполага или поддържане на дейността на място или намирането на временни решения извън обекта (виж 6 по-долу). Тези мерки могат да бъдат сложни и скъпи за изпълнение и трябва да бъдат проучени, в същото време, като се имат предвид окончателните решения за недвижимите имоти.

35. Ако е избран вариант за ново строителство, трябва да се определи дали могат да се запазят съществуващите обекти по време на строителството, както и дали те са в състояние да се справят с потока от съдебни дела. По-специално, съдилищата, намиращи се в райони, където има значително демографско развитие могат да срещнат трудности, ако има твърде много време между етапите на планиране и изпълнение на проекта, например поради бюджетни причини.

2.1.7 Вземане предвид на бюджетни средства

36. Предимството на ремонтните работи е, че могат да бъдат извършени поетапно, докато цялата необходима работа за ново строителство трябва да бъде финансирана изцяло, за да може да има желания ефект.

37. В допълнение, към разсрочването на финансовото въздействие, поетапната реализация също прави решаването на проблема за междинното алтернативно настаняване малко по-лесно.

38. Поетапното извършване на работата трябва да бъде подробно описано в спецификациите на архитектите и фазата на проучване трябва да обхваща цялата работа, за да се осигури съгласуваност между началните етапи и окончателния проект.

39. Въпреки това, работата не може да се разпростира твърде дълго във времето, тъй като промени в правилата или в потребностите могат да поставят под съмнение валидността на първоначалния проект.

40. Ето защо е много важно, с оглед на всички нужди, установени по време на етапа на количествена и качествена оценка, в етапа на осъществимост да се конкретизира бюджетът, отпуснат за строителството, който след това ще се определи директно от годишния обем на работа, която може да бъде финансирана и колко време ще бъде необходимо на инвестицията.

2.2 Анализ на критериите и прилагане на политиката за недвижимите имоти

41. Основните аспекти се фокусират върху нови конструкции на обектите, които са в най-неизправно състояние и където ограниченията са най-големи, както и значителното преструктуриране с възможност за разширяване на други обекти.

42. Проектите ще трябва да бъдат приоритизирани в съответствие със следните критерии: налични ресурси, състояние на сградите съгласно етапа на оценка, вероятно неблагоприятно въздействие върху условията на работа в контекста на анализа на бъдещата дейност, както и на размера на съда.

43. Някои по-дребни работи по техническата или функционалната модернизация биха могли също така да бъдат включени в тази фаза и да се прибавят към многогодишната работна програма.

44. В допълнение към планирането на възстановителните работи, също така, е необходимо да се уточни годишен бюджет за превантивна работа, който позволява да се удължи живота на техническите компоненти на сградата и отлагането на коригиращи действия.

45. Всички тези дейности ще представляват многогодишната програма по отношение на недвижимите имоти.

46. Изборът между изграждане на нова сграда или обновяване е решение, което може да бъде част от по-широк нееднозначен подход въз основа на горепосочените критерии.

47. Съдебната палата е изтъкната обществена забележителност и като такава изграждането на нова съдебна сграда може да се дължи на желанието от страна на държавните органи за групиране на различни обществени сгради на друго място (град или квартал).

48. Обратно, историческото разполагане на съдебната палата в града и затова желанието да бъде ситуирана на същото място може да бъде преобладаващият критерий, който да стои в основата на избора.

3. СЪОБРАЗЯВАНЕ С КОНКРЕТНИТЕ СЪДЕБНИ ФУНКЦИИ

3.1 Съдебната палата е обществена сграда

49. Съдебната палата е обществена сграда със своите специфични особености. Както всяка обществена сграда, тя е обект на някои регулации (пожарна безопасност, тип на използваните материали и др.), които не са включени в този документ, а попадат в областта на архитектурата.

3.2 Съдебна символика

50. Съдебната палата е сграда, специално предназначена за правораздаване. По модела на гръцки храм, който надделява през 19-ти век, като цяло съдилищата са построени върху хълм - обособено, оградено и неприкосновено място. Този тип строителство се появява в Европа, както и в САЩ, и това е образът на съдебната палата, който остава в съзнанието на повечето хора.

51. Някои проучвания[1] очертават общите характеристики на тази съдебна символика и възприятията за правосъдието, които се пораждат.

52. Класическият образ на съдебна палата с големи стълбища, огромни мрачни фоайета и доминиращи статуи, може да бъде смущаващ за обществеността.

53. Символиката на съдилищата е променена; това се дължи на това, че самото понятие за справедливост не е същото. Целта вече не е обществото да се потиска чрез огромни мрачни пространства. Напротив, днес тенденцията е за светлина в сградите, лесен достъп на гражданите и символика, която често е по-малко грандиозна и по-гостоприемна за обществеността.

54. Независимо от това, присъствието на съдебна символика е необходимо, така че сградата да бъде лесно разпознаваема като средище на правосъдието и като обществено пространство. Особено внимание трябва да се отдели на архитектурата на входната фасада.

55. В сградата на съда, необходимостта от символика е по-голяма в областта на наказателното право, отколкото в гражданското право, поради повишената формализация на процедурата.

56. Въпреки това, ако от архитектурна гледна точка е решено, че външно сградата трябва да бъде ясно разпознаваема като седалище на правосъдието, това ще бъде в ущърб на нейното използване впоследствие за други цели. В случай че в резултат на реорганизация на дейностите, е взето решение за преместване, реконструкцията на съществуващия обект може да се окаже съществен ресурс за финансиране на новата сграда, но ако е ясно видимо, че е съдебна сграда, то това може да направи работата по преобразуването прекалено сложна.

Два примера за фасада на съдебна палата: сградата на Съда в Страсбург (Съдебната палата), в ляво, е пример за класическа фасада и Европейският съд по правата на човека, в дясно, е пример за съвременна фасада.

droits de l'homme

3.3 Изготвяне на документация, предназначена за архитектите

57. Специфичните правила, препоръчани от Комисията за ефективсност на правосъдието за нови сгради и ремонтни работи са дадени по-долу (5 и 6). Независимо от вида на строителството обаче, за архитектите е важно да бъдат информирани как работят съдилищата, така че да могат да приспособят сградите към оперативните и техническите нужди на съдилищата. По същия начин, в проекта трябва да бъдат включени и ползвателите.

58. Работата на съда е сложна за всеки извън съдебния свят. Архитектите трябва да бъдат добре информирани за всички съдебни процедури и ролята на всяка заинтересована страна.

59. Предоставената документация трябва да отчита специалните процесуални аспекти. Заеманите от прокурорите и представителите на органите на прокуратурата места в съдебната зала се различават в различните държави в Европа.

60. Първият етап в съставянето тази документация може да бъде анализ на функционалните качества на пример от съществуващите сгради, по-специално по отношение на архитектура, функционалност, охрана и поддръжка.

61. Това означава, че управлението на екипа по проекта, трябва да има функционална и техническа референтна рамка, така че да е в състояние да хармонизира строежа или ремонта на сградата на съда от гледна точка на нейната вътрешна организация и начин на работа.

62. Този документ ще послужи като основа за изготвяне на графиците за консултации с изпълнителите, на които ще бъде възложена работата.

63. Той, също така, ще послужи като основа за консултации и диалог с ползвателите, така че техните специфични нужди да бъдат обхванати в една обща рамка.

64. Важно е окончателната програма, предоставена на архитекта, да включва приоритизиране на целите, определени от дадения възложител, тъй като изпълнението на проекта изисква вземането на някои решения, когато има несъвместимост между няколко цели, като се взема под внимание естеството на обекта или околността, например. В такива случаи тези решения не следва да се вземат от архитекта според неговата или нейната собствена интерпретация, а в съответствие с реда на приоритетите, определени от възложителя.

3.4 Участие на ползвателите в проекта

65. Както при всеки архитектурен проект, ползвателите трябва да бъдат включени в изпълнението. В съдебната сфера, в допълнение към становищата, изразени от съдиите, служителите по сигурността и държавните служители, които ще ползват сградата, трябва да се търси мнението и на адвокати и защитници.

66. Във фазата на проектиране, изключително важно е да се проучи на място как са организирани дейностите, както и да се проведат интервюта с примерни ползватели на сградата, съдебен персонал и служители на съда.

67. Създаване на ръководна комисия и възможни тематични работни групи ще помогне за по-тясно идентифициране на нуждите и ще гарантира, че проектът е съвместим с потребностите.

68. Това ще помогне за получаване на становища на комисията по здравеопазване и безопасност и лекар по трудова медицина.

69. Паралелно с това може да се създаде комуникационен план и да се предоставя информация относно постигнатия напредък по проекта, договореностите, които ще подобрят условията на труд и приемане от обществеността, както и всяко прекъсване по време на строителството. Това може да се извърши чрез известия по поща, специален уебсайт или издаването на редовни бюлетини.

4. ИЗГРАЖДАНЕ НА НОВИ СГРАДИ

4.1 Достъп до сградата на съда

4.1.1 Улесняване на достъпа, независимо от начина на транспорт

70. Изборът на място често зависи от това каква земя е на разположение или от публичните планове за развитие. Въпреки това, с цел улесняване на достъпа на гражданите до обществените услуги на съда е от съществено значение съдът да има добри връзки с обществения транспорт. Също така, от съществено значение е наблизо да има обществен паркинг и когато е възможно, зона за посрещане на посетители.

71. Достъпът за пешеходци трябва да е безпроблемен и да е ясно обозначен.

4.1.2 Достъп за хора с намалена подвижност

72. Особено внимание трябва да се обърне на тези лица. Издигнатият вход представлява първата трудност, пред която те се изправят, дори при наличието на рампи.

4.1.3 Информация за достъп до сградата на съда

73. На обществеността трябва да бъде предоставена информация относно достъпа до сградата на съда. Полезно е, ако интернет страницата на съда предоставя информация на гражданите за местоположението на съда, връзката с обществения транспорт , работното време, разположението на съдебните зали, часовете на съдебните заседания и т.н.

74. Сградата на съда трябва да бъде ясно разпознаваема от общественото пространство отвън чрез нейната архитектурна символика, обозначение, поставено в близост до входа, пилони със знамена, други външни характеристики или достатъчно голям знак, поставен на фасадата. Информационно табло на входа трябва да посочва на обществеността работното време и в близост трябва да има пощенска кутия за документи, които в противен случай биха били изпращани по обикновена поща, за да бъдат депозирани, когато сградата е затворена.

75. Консултация с местните техническите служби също трябва да даде възможност за изготвяне и поставяне на подходящи табели, които да насочват хората към сградата от основните маршрути за движение.

4.2 Прием на граждани

4.2.1 Архитектура, проектирана с мисъл за гражданите

76. Когато гражданите влизат в съдебна сграда, те често имат чувството, че пристъпват в непознат свят. За да се преодолее този страх, който много хора изпитват, помещенията трябва да предлагат успокоение и зоната на прием трябва да е приветлива.

77. Величественият характер на конвенционалните съдебни сгради внушава на гражданите силата на закона и правосъдието и може да бъде смущаващ. Съвременната архитектура е склонна да придаде нов вид на околната среда с помощта на естествена светлина и различни материали. Такива сгради биха помогнали на гражданите, влизащи в съда, да запазят своето спокойствие.

4.2.2 Приемни зони

78. Веднага след влизане в сградата на съда, трябва да се попадне в приемна, която предоставя три вида информация: къде точно да се отиде, информация за достигнатия етап в хода на производството, както и правна информация.

79. В приемната за насочване на хората към мястото, на което трябва да отидат, следва да може да се предостави грижа за хора с и без увреждания, например с приемни бюра на две нива и аудиоиндукциони линии за хора с увреден слух. Тази зона за ориентиране може да се подобри чрез информация, изведена на монитори, показващи разпределението на заседанията, часовете или засегнатите страни. В допълнение, указателните табели могат да бъдат допълнени с маркировки по пода (с линии, показващи посоката, която трябва да се следва) или по-подробни означения, особено в сгради, в които се помещават няколко различни съдилища.

80. От съществено значение е служителите в приемните физически да присъстват, така че да отговорят на всички въпроси на ползвателите на съда, които често могат да се чувстват некомфортно, като по този начин да им оказват успокояващо въздействие.

81. Необходимо е да има втора, поверителна приемна, където да се предоставя информация за достигнатия етап в производството и/или правна информация. Тази зона трябва да бъде заета от специализиран персонал или на ротационен принцип, организиран между различните отдели, където юристи и лица от външни асоциации могат да настанят едно или повече лица в специално проектирани зони.

82. От съществено значение е във всяка съдебна палата да се определят задачите, които трябва да се извършват в приемните и да се наеме компетентен персонал за изпълнението на тези задачи. От съществено значение е служителите в приемните да присъстват физически, така че да отговорят на всички въпроси на ползвателите на съда, които често могат да се чувстват заплашени, като по този начин да им оказват успокояващо въздействие.

83. Предоставената информация трябва да съответства много точно на информацията, налична в интернет страницата или получената по телефон.

4.2.3 Указателни табели и дисплеи за практическа информация

84. Указателните табели са от особено значение в съдебна сграда, особено след като гражданите често се чувстват объркани и трудно се справят с процедурите и трудно се ориентират.

85. Практическата информация за насрочването на съдебните заседания трябва да бъде визуализирана чрез монитори с информационни панели.

86. В по-големите съдилища, служителите в приемните следва да предоставят брошура с плана на различните отдели. В допълнение, за обществото ще бъде полезно, ако извън зоната на приемната е на разположение и упътващ персонал.

4.3 Функционални аспекти на сградата

4.3.1 Зониране

87. Необходимо е да има три основни зони: първата е с обществен достъп, втората е с ограничение само за съдебните служители и третата е зона за сигурност. Мерките за сигурност и движението в рамките на сградата ще бъдат специфични за различните зони.

4.3.2 Зони, запазени за служителите на съда

88. Функционирането на съда зависи от професионалния персонал, работещ постоянно там. Този аспект често е подценяван в архитектурния план, който се фокусира предимно върху архитектурния проект на сградата по отношение на входната фасада, фоайето и съдебните зали. Подготовката на специална документация за архитектите (виж 4.3 по-горе) ще бъде от особена полза за проектирането на тази зона.

89. Консултациите между архитекти и ползвателите са още по-важни за определяне на размера на офисите, къде са разположени, с оглед на следваните процедури, както и осигуряването на хранилища и заседателни зали.

90. Тези зони трябва да отговарят на характеристиките, общи за всяка бизнес сграда: пригодност, ергономичност, осветеност.

91. На първо място, те обхващат работните зони на професионалистите, включително офис обзавеждане и хранилища за висящите дела, с които се занимава съответното лице, зона за приемане на посетителите, ако е подходящо, и ако е необходимо техническо оборудване (например, за запис на заседанията).

92. Възможно е да има различни подходи за проектиране на тези работни зони в зависимост от очакваните специфични методи на работа:

Извършването на работа, изискваща концентрация по дело, което се работи от даден съдия ще е по-лесно, когато пространството е аранжирано като отделни офиси, които са добре шумоизолирани един от друг.
Работата в екип ще бъде улеснена, ако има зони с няколко работни места, които дори може да са с открито планиране.
Също така е възможно да се комбинират два офиса в една част и работни зони, в които да е възможно да се работи с други лица в друга част. В този случай, за да се оптимизира общата площ, тя може да се разпредели на работни места, като бъдат обособени "горещи бюра", където едно работно място може да се споделя от няколко члена на персонала. Трябва да се предвидят и адекватен брой заседателни зали.

93. Всеки един от тези подходи има своите технически и ергономични изисквания за осигуряване на подходяща работна среда.

94. Също така, би било разумно в техническата документация да се определи типичното съотношение на работната площ за всяко работно място, така че да се спази общата площ при финализирането на програмата.

95. Общият брой на персонала, който трябва да се вземе предвид, включва очакваните промени в плана за организация на съдилищата и осигуряването на работни места за стажанти и временен персонал (асоциации или външни служби, например). Процентът, който трябва да се разпредели за офиси за временно ползване, трябва да бъде около 15% от площта на постоянните работни места.

4.3.3 Обслужващи площи

96. Като всяка обществена сграда съдебните сгради имат технически помещения, отговарящи на стандартите, които са валидни за всяка държава. Различното в съдебните сгради е, че те се нуждаят от помещения за съхранение на документация и доказателства по делата. В много държави, процесуалните правила изискват папките или доказателствата да се съхраняват в продължение на няколко години и помещенията, предназначени за тази цел, често се оказват твърде малки.

97. Логистичните аспекти трябва да бъдат внимателно проучени, за да се осигури лесен достъп на превозни средства за доставка, разтоварване и последващо прехвърляне чрез количка до хранилищата.

98. Трябва също да се предвидят и други определени услуги за гражданите и персонала, например зони за деца, ресторант и зони за кафе-пауза, чешми, Wi-Fi и библиотеки.

4.3.4 Зони, предназначени за адвокати

99. С оглед на основната роля на адвокатите в различните производства, в съдилищата са необходими специални помещения с поверителни зони, в които да се срещат с техните клиенти.

4.4 Сигурност в сградата

4.4.1 Различни нива на сигурност в зависимост от вида на случая

100. Нарастването на броя на физически и словесни заплахи през последните години е довело до необходимостта от укрепване на сигурността в съдилищата. От съществено значение за всеки съд е да се определи, в светлината на характера на делата, с които той се занимава, подходящо ниво на сигурност, или да се диференцират нива на ограничен достъп в рамките на една и съща сграда, с някои области, които имат по-строги мерки за сигурност. Например съдилища, занимаващи се с организираната престъпност, трябва да прилагат засилени мерки, включително и в някои части на сградата, като например паркинга, запазен за служителите на съда.

101. Особено уязвими позиции са тези, предназначени за обществените приемни. За тези позиции би било полезно да се въведе физическо разделение между персонала и обществеността. Въпреки това, инсталирането на техническо оборудване (екрани за сигурност, например) не трябва да има неблагоприятен ефект върху качеството на работата на обществените приемни, като се причиняват трудности в общуването. Системите могат да бъдат инсталирани като плъзгащи се прозорци, които позволяват да се адаптира отделеното ниво, в съответствие с нуждите на персонала и моментната ситуация. Също така може да се обсъди поставянето на прости устройства, през които да се подават документите.

102. Общодостъпните офиси за индивидуални срещи или снемане на показания също са силно уязвими зони и тези помещения трябва да са проектирани с две точки за достъп, един за гражданите и една, в противоположния край на помещението, за персонала, през който последният може да излезе при възникване на някаква заплаха.

103. Трябва да се предвидят специално оборудвани стаи (с усилена защита, с различни изходни точки). Те трябва да бъдат запазени за определени случаи, включително граждански дела, при които може да има опасения по отношение на появата на насилствено поведение между страните или към съдебните служители.

104. Алармено оборудване, свързано с приемната или бюрото по сигурността, ще гарантира възможността за външна намеса.

4.4.2 Мерки за сигурност, специфични за различните зони

105. Чрез определяне на три зони (обществена, ограничена и обезопасена), е възможно да се установят различни мерки за сигурност за достъп до всяка зона.

106. Достъпът до обществената зона може да бъде неограничен или да включва преминаване през охранителен портал. За зоната, ограничена за съдебните служители, може да се прилага пропускателна система за контрол на достъпа (представяне на професионален идентификационен номер) или система с баджове.

107. Обезопасената зона включва района, в който се държат лица, доведени под охрана. В зависимост от големината на съда, по този начин могат да бъдат обезпечени една или повече зони. Тези зони ще бъдат подложени на по-голяма сигурност с ограничен достъп през отделен вход.

4.5 Движение в сградата на съда

4.5.1 Ясно определени зони

108. Наличието на три отделни зони дава възможност за ограничаване на движението в рамките на сградата. От съществено значение е да се анализират услугите, които се предоставят на гражданите в обществената зона: публични заседания, закрити заседания, помирителни заседания, зона с места за сядане за регистриране на производствата. Основният принцип е да се ограничи обществения достъп до зоната с ограничен достъп в съда и в обществената зона да има на разположение помещения, където съдиите и съдебните служители да могат да предоставят своите услуги на обществото. Съдиите трябва да имат възможност да работят в спокойни условия, без ползвателите на правосъдието да имат неограничен достъп до кабинетите им.

4.5.2 Диференцирани маршрути

109. Доколкото е възможно, трябва да има различни маршрути за обществено ползване, за персонала и за задържаните.

110. От съображения за сигурност е наложително да има специфичен, отделен маршрут за задържаните. В зависимост от големината на съда, за персонала могат да бъдат предоставени отделни входове.

111. В рамките на сградата на съда, съдебните служители трябва да имат свой собствен отделен маршрут, чрез които да имат достъп до съдебните зали, и ако е необходимо, в зависимост от различните национални традиции, могат да бъдат предвидени различни входове за съдии и прокурори, за да се обозначи ясно разликата между тези два типа професионалисти.

112. Също така от съществено значение е да има отделни маршрути за съдебни заседатели и застрашените свидетели, които могат да бъдат или специално обособени за тях, или да се споделят с персонала на съда.

4.5.3 Движение на хора с намалена подвижност

113. Този фактор трябва да се вземе предвид не само при проектирането на обществените маршрути, но и на маршрутите за задържани лица и съдебни служители.

4.6 Съдебни зали

4.6.1 Брой и размер на съдебните зали

114. Решението за броя на съдебните зали трябва да бъде взето в светлината на времевия график на съдебните заседания въз основа на обема на делата, разглеждани от въпросните съдилища. Споделянето от различни съдилища на съдебните зали дава възможност да се намали пространството, предназначено за тази цел. При оценката на потребностите, от съществено значение е да се вземе под внимание фактора за допълнителен капацитет, който да поеме всяко увеличение на дейността (например 30%).

115. Размерът на съдебните зали трябва да бъде адаптиран към вида на разглежданите дела. Може би не е необходимо да се предвиди отделна съдебна зала за случаите, когато ще присъстват голям брой хора, а по-скоро една зала с подвижни преградни стени между нея и фоайето, така че тази зона да може да се използва, когато е необходим по-голям капацитет.

4.6.2 Различни видове съдебни зали

116. В Европа съществуват различни оформления на съдебните зали (зона за прокуратурата, за свидетелите, издигнати платформи и т.н.), които се определят от правилата във всяка държава.

117. Като цяло трябва да се имат предвид следните положения:

118. По наказателните дела се предвижда отделен достъп за задържаните с охраняема скамейка за тях и техните охраняващи. Скамейката трябва да има достатъчно ниво на сигурност, така че да се предотврати всякакъв физически контакт между обвиняемия и другите лица в съдебната зала или възможността за каквото и да било замеряне на обвиняемия, като се предостави възможност за комуникация между обвиняемите и техните защитници, седнали или изправени. Ако е възможно, оформлението на съдебната зала трябва да дава възможност за отделно настаняване на свидетелите.

119. По граждански дела, които се гледат в конвенционални съдебни зали, т.е. зали, в които страните по делото са на едно и също ниво, съдиите и адвокатите седят около една и съща маса. Често не е налице достатъчен брой такива зали.

120. Особено внимание следва да се обърне на дизайна на залите за помирение или медиация, като се има предвид увеличаването на уреждания на спорове от този тип.

4.6.3 Оборудване за съдебна зала

121. Качеството на акустиката е от особено значение, за да може гражданите да следят хода на съдебното заседание.Прекаленото ехтене трябва да се избягва и за големи съдебни зали трябва да бъде монтирана ефективна система за звукоизолация.

122. В съдебната зала трябва да има средства за прожектиране на филми или компютърна медия.

123. Определени съдебни зали трябва да бъдат проектирани така, че да се даде възможност за осъществяване на видеоконферентна връзка.

124. Важно е страните да могат да комуникират директно със своите защитници, без да бъдат подслушвани.

125. В някои държави, възниква „правосъдие на кабинета", като например при решаването на семейни спорове. Обработката на тези случаи изисква страните да се срещат на място, което позволява да се запази поверителния характер на въпроса, който се разглежда. Кабинети с ниска чуваемост или заседателни зали за този вид "правосъдие на кабинета" биха могли да бъдат създадени в зони, различни от офиса на съдията.

4.6.4 Дизайн на чакалнята

126. Трябва да има чакални с адекватен размер, съответстващ на планирания брой съдебни зали. Основната зона, през която преминават хората (фоайето) може да бъде проектирана по начин, осигуряващ отделни зони за всеки от различните видове заседания: публични, частни случаи, специализирани изслушвания.

127. За съдебни зали, в които се гледат семейни дела или дела, гледани в закрито заседание, би било за предпочитане, да има отделни чакални за двете страни.За заседания по наказателни дела, трябва да има отделна чакалня за свидетелите.

128. Особено внимание следва да се обърне на жертвите на престъпления и когато е необходимо, да се осигурят отделни чакални за тях.

4.6.5 Други полезни съоръжения

129. Би било полезно да има поверителни зони за разговори между обвиняемите и техните защитници в близост до съдебните зали.Полезно допълнение би било наличието на пресцентър.

130. Тоалетните трябва да бъде близо за страните, докато чакат изслушванията си, и също да има на разположение автомати, от които те биха могли да купуват напитки. Техният брой трябва да бъде пропорционален на съдебните нужди.

5. Предвиждане на възможност за разширение на сградата

5.1 Наличност на допълнителна земя в резерв

131. Като се има предвид времето, изтекло между етапа на проектирането и изграждането на сградата, не винаги е възможно да се вземе под внимание обемът на съдебните процеси.Наличието на допълнителна земя в резерв е един от начините за гарантиране, че едно бъдещо разширение би било възможно.

5.2 Възможност за модулен подход

132. Често в областта на съдебната система се налага преструктуриране, което изисква редовно адаптиране на помещенията.

133. С цел подпомагане на преразпределението на пространството е добра идея да се избират сгради със стандартни размери на офисите и чиито преградни стени и тавани да могат да бъдат демонтирани в тези зони.

134. По същия начин би било полезно проектирането на съдебните зали да бъде извършено така, че една голяма зала да може да бъде разделена на две по-малки зали, които биха могли, когато е необходимо, да бъдат съединени отново, ако е необходима една голяма зала.

5.3 Комбиниране на разходите по поддръжка

135. Някои архитектурни решения водят до високи разходи за поддръжка, които впоследствие е трудно да се избегнат.Такъв е случаят, например, с големи стъклени повърхности, които изискват специални средства за поддръжка или водни елементи, чието поддържане е трудно.

5.4 Вземане под внимание на устойчивото развитие

136. В повечето проекти за обществено строителство това вече се взема под внимание. В съдебна сграда, с големи зони като съдебни зали и фоайета, се генерират разходи за отопление и осветление, които ще трябва да бъдат държани под контрол.

137. Устойчивост и лекота на поддръжката: материалите трябва да бъдат избрани след внимателно проучване на тяхната устойчивост, по-специално в светлината на конкретното им предназначение в сградата.

138. Трябва да има средства за наблюдение на системите за отопление, охлаждане, вентилация и осветление.

139. Ограничение на потреблението на енергия: особено внимание трябва да се обърне на изпълнението на сградната изолация и ефективността на техническото оборудване (системи за отопление, охлаждане, вентилация и осветление).

140. Комфорт и здраве: особено внимание трябва да се обърне на проектирането на устройства за слънчева защита, осигуряване на постоянна температура, като се прави разграничение между различните начини в зависимост от изложението на фасадите и тяхното излагане на слънчева светлина, за качеството на естествената светлина и контрол на скоростта на вентилация на въздуха.

5.5 Логистика за новите технологии

141. Съоръжения в областта на логистиката трябва да позволяват адаптиране към новите технологии. Понастоящем някои съдебни зали са оборудвани за осъществяване на видеоконферентна връзка. Оборудването в съдебните зали трябва да бъде разположено по такъв начин, че да гарантира коректното провеждане на съдебните заседания и всички участници да имат цялостен поглед над всичко.

142. Нещо повече, мрежовите връзки и окабеляването трябва да бъде съобразено с предвидимото технологично развитие.

143. Достъпът до безплатен интернет чрез WI-FI следва да бъде насърчаван в обществените приемни зони.

5.6 Приспособяване за други приложения

144. Когато политиката за недвижими имоти води до трайно преместване от съдебната сграда, дали тя може да се използва за други цели, това ще зависи до голяма степен от нейния архитектурен дизайн, заложен в по-голяма или по-малка степен от съдебната символика. Дизайнът на обикновена сграда, в която се помещава граждански съд, няма да бъде много по-различен от типична офис сграда и следователно ще е много по-лесно от преустройството на съдебна сграда, в която се гледат наказателни дела, които имат отделни маршрути и големи обезопасени съдебни зали.

145. Въпреки това, с оглед избора на модулен подход, описан в точка 6.2, може да спомогне за много по-лесното последващо приспособяване на съдебната палата.

6. Реновиране на съществуващи сгради

6.1 Цялостно обновяване

6.1.1 Специфични аспекти на работните места в сгради, които продължават да бъдат в употреба

146. Най-простото решение, за да не се прекъсва работата на съда, е да се предвиди общо преместване в друго помещение, където няма да се налага прекъсване на работата на съда, докато се извършват строителните дейности.

147. Въпреки това, предвид регулаторните ограничения, свързани със сгради с обществен достъп, тези, свързани с разделното придвижване, за да се гарантира безопасността на персонала и необходимостта от съществуването на големи съдебни зали, общо настаняване в ново помещение на съда не винаги е възможно, или защото не може да се намери подходяща сграда в рамките на компетентността на съда, или поради липса на средства, необходими, за да се адаптира сграда за временно ползване като съд в допълнение към финансирането на работата по съществуващата сграда.

148. Междинно решение би било поне частичното преместване на офисните площи, за поетапно извършване на работата.След това работата се извършва на етапи, като отделите се преместват един по един.Настаняването в ново помещение може да се направи в офис сгради в близост до сградата на съда или в модулни сгради, ако има достатъчно съществуващо място на обекта.Съдебните зали от своя страна трябва да бъдат ремонтирани, за да се сведе до минимум намаляването на капацитет за изслушвания в съда.Може да е възможно да се предвиди по-малка съдебна зала в помещенията, използвани за временно настаняване в новото помещение. Колкото са по-малки отделните етапи на работа, толкова по-дълго време ще е необходимо извършване на цялата работа.

149. По време на тази поетапна работа, като междувременно сградата продължава да бъде частично в употреба, е важно да се гарантира ясното разграничаване между зоните, в които се провеждат ремонтните дейности и зоните, които работят нормално, както за обществената сигурност, така и че двете дейности няма да влияят една на друга:

Предоставяне на отделни точки за достъп и маршрути на придвижване: работните области трябва да имат отделен достъп, свързани със зоните за съхранение на материали и зоната за отпадъци.
Договорености, които да гарантират, че работниците и материалите не се движат през зоните, отворени за обществено ползване: изграждане на временни външни стълбища, асансьор за материали, улеи за отстраняване на отпадъците и т.н.
Временни прегради за осигуряване на защита от прах и шум по време на ремонтните дейности. Може да се наложи аварийните изходи да бъдат адаптирани.

6.1.2 Консултации за изготвяне на графика на работа

150. Трябва да се проведат ефективни консултации с административния ръководител на съда по време на проучванията, за да предвидят необходимите мерки, които следва да бъдат включени в спецификациите на фирмите.

151. Работата, която би предизвикала най-голямо прекъсване, може да се извърши извън времето, когато сградата е отворена за граждани, през нощта или в почивните дни.Фирмите трябва да бъдат информирани за тези мерки, за да се избегнат всякакви оплаквания, когато работата е в ход. Въздействието на разписанията за заседанията трябва също да бъде взето под внимание, за да се адаптира издаването на известия за страните по делото, при спазване на нормативните времеви ограничения.

152. Тази консултация трябва да продължи и когато работата е в ход, като се създаде отдел за координация, включващ главния изпълнител и представители на управлението на съда за осигуряване на ефективна комуникация преди започването на всяка работна фаза и координиране на работния график и разписанието на съда.Също така, би било полезно да се включи отделът на фирмата, отговарящ за поддръжката на обекта, за да планира работата, изисквана от съществуващите технически инсталации (разрези, изолация, отводнителни системи, полагане на водопроводна мрежа и т.н.).

6.1.3 Адаптиране на референтната документация

153. Референтната документация за архитектите ще бъде същата, каквато се предвижда за нови сгради.

154. Въпреки това, често на функционално ниво, техническите и нормативните изисквания ще трябва да бъдат съобразени с това, което може приемливо да се извърши със сградата, за да съобрази с рамките на разумен бюджет, като се има предвид, освен това, че рискът от възникване на технически проблеми е много по-висок при преструктуриране на съществуваща сграда, отколкото при изграждането на нова.

6.2 Осигуряване на съответствие с нормативните изисквания

155. Това ще включва специални действия, насочени към съблюдаване на регулаторните или техническите задължения.

6.2.1 Планиране на работата

156. Това ще е от съществено значение за определяне на приоритетните сфери на дейност с цел оптимизиране на наличните ресурси.Тези приоритети могат да бъдат разпространявани чрез годишен бюлетин, в който са изложени предложения за включване в многогодишната програма.Тази програма ще се основава на действащите норми и анализ на състоянието на имота чрез оценките, описани в 2.1.Основните точки касаят достъпността за хора с увреждания, енергоспестяването и пожарната безопасност.

6.2.2 Достъпност за хора с увреждания

157. Препоръка 1592 и Резолюция 1642 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа се застъпват за адаптиране на архитектурната среда, за да я направи достъпна за хора с увреждания чрез прилагане на принципите на универсалния дизайн и избягване създаването на нови препятствия.

158. Първата фаза е извършването на систематичен одит на всички недвижими имоти, за да се определи индексът на достъпност, съставяне на списък на работата, която трябва да се извърши, за да се гарантира спазването на разпоредбите и оправдание на разходите.Приоритетната работа ще се отнася до тези сгради, които са с най-ниски показатели за достъпност, приемащи най-много хора.

159. Втората фаза е да се извършат подробни предпроектни проучвания за приоритетните обекти.Тъй като сградите са често стари, спрямо които се прилагат мерки за защита на културното наследство, строителните работи по входове и стълбища, ще бъдат сложно изпълними и струващи скъпо.Преди започването на всяка работа трябва да се гарантира пълното съответствие с правилата, трябва да се обърне внимание на функционалната организация на сградата и обезпечаването на тези служби, които обхващат най-много хора, по-близо до входа на сградата.

160. Този тип преструктуриране също помага за подобряване на безопасността в сградата чрез ограничаване на достъпа до новите офис площи.

161. В допълнение, проучване на различните варианти за гарантиране на съответствието с правилата може да послужи като основа за дискусия с отделите, отговорни за опазване на културното наследството, и тези, които отговарят за наредби, свързани с хората с увреждания, така че да се изготвят проекти, за които ще бъде дадено разрешение за строеж.Тази фаза може също да доведе до издаването на решения, одобрени от съответните служби, които са по-евтини, отколкото работата, необходима за цялостното привеждане на сградата в съответствие с регулаторните стандарти.

162. Ако съществуват сериозни бюджетни ограничения, тогава работата трябва да се извършва на етапи, в зависимост от приоритетността на аспектите, които трябва да бъдат спазени съгласно стандарта по отношение на хората с увреждания, следвайки предложения ред:

· достъп до сградата

· зона на приемната

· една използваема съдебна зала за вид дело (наказателно, гражданско производство, закрити заседания)

· тоалетни в близост до приемната и съдебните зали

163. В допълнение към работата, свързана с достъпа на хора в инвалидни колички, трябва да се вземат мерки за работа във връзка с хора с други увреждания: например, подобряване на осветлението и сигнализацията за хора със зрителни увреждания, предоставяне на аудиоиндукционни линии за хората с увреден слух, както и адаптиране на дръжките на вратите и височината на ключовете за осветление.Много често тази работа също помага за подобряване на качеството на обществения прием.

6.2.3 Внимание към грижата за околната среда

164. Ефективната политика в това отношение следва да се основава на съгласувани действия между ежедневната употреба и поддържането на инвестициите и работата по сградите.

165. По отношение на ежедневното използване от съществено значение за административните ръководители на съда е повишаване на съзнанието на посетителите по отношение на предизвикателства, цели, мерки, които трябва да бъдат взети и получените резултати.

166. Трябва да се предприемат мерки за ограничаване на използването на устройства, които използват много енергия, като допълнително отопление и осветление, отделни принтери или индивидуални чайници или кафе машини.

167. Ангажиментът за спазване на разумни летни и зимни температурни норми и регулирането на вентилационните въздушни потоци би могъл също да бъде оповестен и изпълняван.

168. По отношение на поддръжката, въвеждането на клаузи за изпълнение в договорите трябва да доведе до промени в практиките като стимулира дружествата да извършват икономии във връзка с първоначалната ситуация: спазване на нормите за температурата и вентилирането, монтаж на водомери и таймерна система, подмяна на осветителните тела, монтаж на системи за оползотворяване на отпадна топлина и системи за поливане, оползотворяващи дъждовната вода, ограничаване на температурата на бойлерите за миене на ръце и др.

169. Инвестиционната политика за недвижимите имоти трябва да позволи да се извършва най-много работа със стремеж за оптимизиране на връзката между разходи и икономии.

170. Първата фаза на тази политика е да се съберат данни за консумацията на електроенергия и газ във всяка сграда.Проблемните обекти могат да бъдат идентифицирани с оглед общото потребление на енергия на всеки обект и неговата консумация на квадратен метър.

171. В светлината на общото потребление на всички недвижими имоти е възможно да се създаде глобална цел за намаляване на потреблението.

172. Приоритетните действия ще се фокусират върху обектите с най-голям разход на квадратен метър.Няма основание да се правят опити за гарантиране, че всяка сграда ще постигне целта за намаляване.

173. Работата ще се фокусира върху изолацията на сградата и оптимизиране на техническото оборудване.

174. За по-малко сложни обекти, анализът ще се основава на оценките, описани в 2.1.За по-сложни обекти, определени като приоритетни обекти, следва да бъдат извършвани подробни одити, за да изготвят и количествени планове за действие.

175. Трябва да се отчита времето, необходимо за получаване на възвръщаемост на инвестициите чрез оптимизация, за да се изготви график за работа (разходи за инвестиции, разделени на икономии от потреблението).В тази връзка, трябва да се отбележи, че възвръщаемостта на инвестициите в оборудването отнема значително по-малко време, отколкото инвестициите в сградната изолация.

176. Работата по оборудването включва по степен на важност подмяната на отоплителната или климатична система, монтаж на таймери, оптимизиране на разходите за вентилация, подмяна на осветителни тела или монтирането на таймери или сензорно управление на осветлението.

177. Работата по сградната изолация включва по степен на важност покривна изолация, подова изолация, изолация на стени и подмяна на външна дограма. Последното, с оглед на много дългото време за възвръщаемост на инвестициите, е оправдано само когато дограмата е в много лошо състояние.

6.2.4 Пожарна безопасност

178. Строителните нормативни изисквания определят стриктно правилата, които следва да се спазват в сгради, отворени за обществено ползване.

179. Редовните инспекции могат да предоставят актуална картина на ситуацията в сградата, с цел спазване на правилата и уточняване на коригиращи мерки.

180. Ако по сградата се извършват основни дейности, органите, отговорни за прилагането на правилата за пожарна безопасност, могат да изискват по-продължителна работа, за да се изпълнят нормативните изисквания.

181. В такива случаи целта не е сградата да се приведе в съответствие със стандартите, а с оглед анализ за пожарната безопасност да се предложи осигуряване на безопасността на сградата с помощта на компенсаторни мерки за предотвратяване на ситуациите, които се отклоняват от нормите, където пълното съответствие би било технически или финансово твърде обременяващо за изпълнение.Финализирането на тези планове за осигуряване на безопасността на сградата предполага тясно сътрудничество с отделите, отговорни за пожарната безопасност в обществени сгради.

[1] GARAPON Antoine, Bien juger, essai sur le rituel judiciaire, Odile Jacob (2010) ; GARAPON Antoine, Imaginer le palais de justice du XXIe siècle, Institut des hautes études sur la justice, 2013 ; MULCAHY Linda, Legal architecture, Routledge (2011); RESNIK Judith, CURTIS Dennis, Representing Justice, Yale University Press (2011)